ИНТИМНО

„Мръсните“ тайни на плеймейтката Габриела Христова

Пловдивската претендентка за титлата “Мис Плеймейт” 2019 Габриела Христова в откровено, лично и емоционално интервю. Поглед зад кулисите на конкурса за сексапил: за конкуренцията и трудностите по пътя към короната. За какво съжалява, за какво мечтае и какво още иска да постигне красавицата.

– Здравей, Габи. Знаем те като пловдивчанката, която участваше тази година в конкурса „Miss Playmate“. Ще ни кажеш ли какво беше преживяването ти от конкурса и как се чувстваш след него?

– Честно да ви кажа, това беше преживяването на живота ми. В началото на тази година се зарекох, че ще излизам извън зоната си на комфорт във всеки удобен момент и ще се замесвам в неадекватни ситуации. Изпитвах нужда да грабя емоции и новости, да преодолявам страхове и дискомфорт. След деветгодишния си брак чувствах, че трябва да “наваксам”, така да се каже, и да запечатам в младостта си забавни, скандални и леко неприлични спомени.

Аз съм майка, която е раждала естествено. Детето ми дойде по труден и болезнен начин на този свят, обаче това е някак си в природата на една жена и се случва натурално. А да завърша конкурса беше истинско предизвикателство, което ме караше да вървя против природата – моята собствена такава. Сравнението е, за да си дадете сметка колко трудно ми е било. Иначе едното няма нищо общо с другото.

Радвам се, че точно аз спечелих тази награда на публиката, въпреки че не успях изобщо да вляза в роля и да освободя сексуалната енергия, която по принцип нося и се усеща от всеки. Може би очакванията ми бяха други, а някак си ми се искаше да вмъкна цялата си индивидуалност. Но самата политика на този тип конкурси слага една рамка, в която всяко движение, всяка дума, всеки ход са ти изрепетирани и измислени преди това. За нас се грижеше екип от професионалисти: PR-и, гримьори, фризьори и спонсори.Това може би е разбираемо, защото всичко се случва в големи мащаби и много хора стоят зад проектите на „Playboy“ и за всяко нещо си има правила. Иначе би настъпил хаос. Може би не това беше моята “мръснишка” платформа, в която да почувствам себе си. Въпреки това аз успях да измъкна своите позитиви, за да се сещам с усмивка за случилото се.

– А какви бяха останалите претендентки за „Miss Playmate”? Разбирахте ли се, или имаше някакво напрежение между вас? Имаше ли някакъв момент, в който ти не се чувстваше добре?

– Тук ми се иска да бъда максимално искрена и точна, но мисля да си спестя главоболията за в бъдеще. Ще споделя само, че нещата не са такива, каквито изглеждат отстрани. Много от момичетата, които се записват в този конкурс, започват да се взимат прекалено на сериозно –все едно това е мисията на живота им. Това лично за мен е доста нелепо. Повечето от тях са млади (непораснали) девойки, които виждат в този конкурс единствения си шанс да блеснат, за да може да ги потърсят за нещо след това. Те искат да им се случи нещо хубаво, да попътуват, да се харесат на някого. Това за мен е напрягащо и неправилно.

„Playboy“ има огромна аудитория, голяма част от която са подрастващи. Според мен ние като един отбор трябваше да се погрижим да изпъкнем като едно цяло и да дадем добър пример, вместо да бъдем поредните враждебно настроени една към друга кандидатки. Защото десет от дванадесетте кандидатки имат потенциал да покажат нещо различно. Аз следя доста от проектите на “Playboy” в Европа и по света. Навсякъде участничките, зайчетата и миските им са ерудирани, класни жени и девойки, които се борят за индивидуални каузи. Подкрепят се една друга и се забавляват по партитата. При нас тази година определено не беше така. (смее се)

Относно моментите, в които не съм се чувствала окей – да, имаше такива. Сега ми изплува един – когато стоях на сцената на самия финал и чаках да ни наградят. Това беше може би най-некомфортното нещо, лично за мен – да бъда оценявана от хора, които не ме познават и са видели само няколко снимки и движения. Чувствах го и за някои момичета, към които имах симпатии, а не получиха заслужената оценка. Но и това го разбирам някак си. Не може всички да бъдем победители. Особено в един конкурс. Това бяха просто моите емоции. Емоции на срам и неудобство.

– Кажи ни малко повече за бъдещите ти планове. Ти живееш в чужбина, в аристократична Виена. “Miss Playmate” и новите ти ангажименти и предизвикателства ще се отразят ли на решението ти дали да останеш да живееш там, или да се върнеш в България?

– На този етап детето е приоритет номер едно в живота ми. Сега ходи на предучилищна, а догодина ще е първокласничка. Не мисля да обърквам бъдещето ѝ и да я връщам назад. Смятам обаче да пътувам доста. Мисля в месеца поне два пъти да си идвам до България,за да си върша ангажиментите. Професионално все още нямам ясна визия как искам да се развивам, понеже имам голям избор и не знам на този етап как да се възползвам максимално от всичко, което ми се случва. Трябва ми време, за да измисля нещата и те да започнат да се случват по най-отпималния начин за мен и дъщеря ми.

– Личи си, че си добра майка. Споменаваш дъщеря си доста често. Мислиш ли, че действията ти към днешна дата и това, че имаш голи фотосесии, биха се отразили по някакъв начин на бъдещето ѝ?

– В моя род всички жени са (били) силни, независими и отворени. Смели и доста диви. Мисля, че детето ми ще ме разбере, а и не само тя. Хората, които ме познават, знаят, че няма нищо пошло в това, което правя –каквото и да е то. Сексът и еротиката са част от природата на човека, а специално за жените са средство да привлекат партньор, семейство, доходи, внимание.

Да имаш самоконтрол и мярка в съблазняването е изкуство. Да не изглеждаш евтин също. Всичко това се подплатява качествено и можеш да извлечеш максимума от него, ако имаш нещо в главата си и си емоционално интелигентен и добър човек. Ако си чел достатъчно класики, ако действаш естетически, ако не вредиш на другите и ако подбудите ти са добронамерени и красиви – за своето благо и за благото на хората. Всеки търси своя път в живота. Едни го намират във висшето образование, а други – в сферата на еротиката и изкуството. Не виждам какво лошо има в това. Светът е шарен и това е прекрасно.

– Интересно. Браво. Адмирации за мисленето ти. А имаш ли си партньор в момента и ако да, той как приема всичко това?

– Хм, да кажем, че си имам стабилна подкрепа от мъжка страна. Личните отношения вече не смятам, че трябва да се коментират поради най-различни причини. Както вече казах, хората по никакъв начин не са задължени да разбират действията ми. Затова и не съм тръгнала да опровергавам тези, които не ме разбират. Всеки, който ме е усетил като човек и личност, както и като енергия, нека си прави собствени изводи.

Мъжете масово са възпитавани с идеята да си намерят добра, послушна и облечена женица, която да откликва на желанията и нуждите им. Е, аз не съм такава жена. Не си търся и съпруг. Ако бъда с някого, то ще е, защото бих искала да сме взаимно свободни и да се разбираме. Мисля, че това е начинът да създадеш едни чудесни интимни взаимоотношения. Ако твоята енергия пасва на някого, остави го да живее живота си,както той го чувства, и го подкрепяй. Ако ли не,просто бъди достатъчно честен и адекватен, зада прекратиш отношенията. (усмихва се)

– Като за последно искам да те питам какво те вдъхновява да живееш живота си по този начин и да бъдеш това, което си? Съжаляваш ли за нещо?

– Аз се вдъхновявам от много неща, защото съм прекалено любознателна. Имам познания в сферата на фотографията, на туризма, на маркетинга, на здравословното хранене, на психологията. Дори смея да твърдя, че имам познания и в сферата на медицината, даже повече от някои наскоро дипломирали се лекари. При мен нещата се случват с лекота, защото имам желанието да знам и да мога сама, а не защото търся някакви финансови облаги и материални придобивки. Изчела съм сумати книги, литературата ме влече особено –романите, съвременната проза, класиките.Гледам документални филми, например за Втората световна война. Чета биографии на най-различни личности от историята и не само.Шарено ми е. Вдъхновение черпя от всичко – от живота, историята, културата, а най-вече от хората.

В живота си не съжалявам за нищо. Може би съжалявам единствено за това, че по-голямата част от жителите на нашата планета Земя са така повърхностни и вглъбени в себе си и проблемите си, че нямат данните и съзнанието да бъдат по-отворени и. Живеем във време, в което всеки осъжда нещо или някого, вместо да се наслаждава на така краткия живот и изобилието от емоции и чувства, което ни обгражда. Мисля по този повод, че страданието ми идва точно от това, че рядко срещам хора със сходни интереси, т.е. отворени към всичко и всеки. А аз съм щастлива, когато успявам да бъда себе си, колкото и клиширано да звучи./show.blitz.bg

Най-нови

Нагоре