Вили Боршукова: Затваряш очи и тръгваш след Бог, това е вярата!

Едва ли има някой, който не знае, че зад империята за красота – салони „Магама“ стои Вили Боршукова. Но малцина са тези, които я познават отблизо и знаят, че зад образа на тази силна и непоклатима на пръв поглед жена, се крие чувствителна и изпълнена с любов и вяра в Бога дама.

Със сигурност животът на Вили Боршукова би могъл да послужи за основа на един прекрасен холивудски сценарий с преплитане на различни жанрове – от драма, през екшън до комедия.

Преди светлите Коледни празници Вили Боршукова бе гост в студиото на „Българска Християнска телевизия“.  Зрителите бяха поразени от нейната откровеност и лична история, която на места звучи дори нереално.

„Моят живот е наситен с екшън от началото до сега. Като малка  тренирах джудо, дори станах „Майстор на спорта“.

Детството на Вили никак не било радостно. Израснала без семейство, или по-точно без такова, каквото имат всички деца. Отгледана е от дядо си.

Семейството й заместват  треньорите и децата в спортната зала. Докато децата играят навън Вили тренира неуморно. Без пари, без жилище, без удобствата на този свят, тя си дава сметка, че спортът е единственото й спасение. Именно той изгражда силния й характер, прави я борбена и я превръща в честен и почтен човек.

„Борех се и никога не исках да се върна в мизерията. Това ме нахъсваше, даваше ми сили да се докажа. Искам да се обърна към всички хора и да им кажа, че трябва да спрат с оплакванията. Обичам да повтарям поговорката: „Залудо работи, залудо не стой“. Започнах работа на 14 години към „Левски Спартак“. Живеех в пансион и нямах нищо друго освен едно кимоно и анцуга, който ми дадоха. Спортът беше спасителният ми остров. Тренировките ми дадоха формулата за успешния  живот“, откровено разказва Вили.

„Моят живот се  дели на две – преди и след Христа. Като всеки човек и аз всеки ден се боря със себе си. Не е толкова сложно – затваряш очи и тръгваш след Бог, това е вярата!“.

За първи път Вили чува за Господ когато е на около 4 години. В една от редките срещи с баща й, той й разказва  истории от Евангелието. После като спортист Вили не пропуска преди всяко състезание да мине през „Ал. Невски“ и да се помоли в храма.

„Няма състезание, от което да не съм получила медал. Това ми даваше вяра, че Бог е с мен, макар и да бях много малка“, споделя Вили.

След това започва с бързи стъпки да развива бизнеса си. Напред я водят уменията й, и вроденият нюх да бъде лидер. Да предлага на клиентите си първа, това, което още не е дошло в България. Животът й потръгва, бори се през всички тези години да се задържи сред първите в бранша.

Тогава идва и първата й среща с Исус. Нейни познати я карат да влезе в Църквата и да види за какво става дума. Настроена скептично Вили влиза в порутената постройка на старо читалище. Сяда на последния ред на крайния стол. До този момент младата жена вече е свикнала с хубавите дрехи, скъпите коли, лукса. Гледайки присъстващите в църквата се запитала какво прави там.

И тук се случва чудото. „Започна да пее Ангелски хор. Беше толкова вълнуващо. Не може да се опише с думи. Сълзите ми се стичаха и не можех да спра да плача. След това пасторът започна да говори и имах чувство, че всяка негова дума е насочена към мен. До този миг материално бях задоволила всичките си нужди, бизнесът ми вървеше. Но в сърцето ми имаше една празнота, която усетих, че в този миг се изпълва. Нещо, което съм търсила –  усетих мир, спокойствие и обич.

Усетих силата на Светия Дух. Някой ме прегърна с невероятна любов и всичко се изпълни с чудна  светлина. Няма думи в човешкия речник, които да изразят това състояние“, разказва Вили Боршукова.

Тя определя преживяването си като много лично. Споделя, че е човек, който много бързо взима решения и  в живота й няма компромиси и полу неща.

„Не съм се насилвала да повярвам, просто то се случи. Аз се съгласих да отида в църквата. Бързите решения са важни в живота ни и от тях зависи самият живот“, споделя Боршукова.

От тогава всяка неделя Вили не пропуска служба, ходи в сряда и петък. И няма търпение да отиде на следващото Служение. Започнала да чете Новия завет – един, два, три, четири пъти. Подчертава, слага въпросителни и пита пастора за всичко, за да може да си изясни всеки ред и всяка буква.

Вили загърбва старите си навици. Приятели от светския живот се отдалечават от нея, обявявайки я за луда.

„Много приятели ме оставиха. Вече не носех разголени рокли. Не бях тази, която бях. Отказах се от много неща, не само в светския живот, но и в  бизнеса. Трудно е. Ние сме хора, грешим, но аз не искам да излизам от релсите. Църквата ми е коректив. Затова ходя на църква, ако не го правя, мога да допусна по-чести грешки. Покайвам се и това ми помага да вървя по пътя си и да се стремя към Бога. Не ме е срам да говоря за Христос“.

В неделя, когато не работи първият й фризьорски салон Вили предоставя  помещението на нова църковна общност, която после става  църква „Приятели“ с помощта на Вили и пастор   Людмил  Арсов.

Преди 10 години Боршукова е изправена пред най-големия ужас в живота си, научавайки, че е болна от онкологично заболяване. Налага се спешна операция и химиотерапия. Макар и вярваща Вили се разкъсва от страх. С вяра и любов към Бога, операцията преминава успешно. Боршукова отказва да се подложи на химиотерапия и започва да преписва Евангелието. Определя това като „химиотерапия“. В болницата раздава Библията, говори на всички болни за Бог.

„Рак не е некролог. Той е диагноза, която може да се пребори с Божията помощ“.

Днес Вили е жива и здрава, радва се на прекрасен съпруг и семейство. Ражда и четвъртото си дете“.

Едно от най-интересните премеждия в живота й е  мисията в Индия. Заминава там без да се замисли, след като получава свише знаци, че трябва да тръгне веднага.

„Пътувахме до най-отдалечени кътчета, където трудно се стига с кола. Условията няма да коментирам. Чувствам се луксозно там, където мога да споделя Божието сово. За времето на престоя си в Индия основахме 22 нови църкви“, спомня си Вили. Подобни са преживяванията й по време на мисия в Уганда.

Вили не спира да помага на хората в нужда. Нейното служение в момента е душегрижие за хора, които са на смъртен одър, в края на дните си.

Асоциация „Промени живота си сега!” също e учредена от Боршукова.  Идеята на Асоциацията  е да убеди хората колко важно е да не пренебрегват редовните прегледи, чрез които заболяването може да бъде открито навреме. Сега, чрез Асоциацията събужда съзнанието на хората за нуждата от редовна профилактика, с която да избегнат съдбата й.

Като собственик на салон „Магама“, Вили Боршукова се грижи за производството и предоставяне на перуки за онкологично болни деца и възрастни нуждаещи се от перуки. Дейността е трудоемка, изисква се прецизност и бързина за производството, защото нуждаещи те са много.

Асоциацията работи целогодишно за каузата, като всеки има възможност да помогне с каквото може – набиране на средства за лечение, повишаване на здравната култура и информираност на населението, както и популяризиране провеждането на редовни профилактични прегледи. Подкрепа оказват и лекари в различни области, онколози, гинеколози, мамолози, специалисти по вътрешни болести, дерматолози и др.

Благодарение на международното сътрудничество на фирма „Магама“ и английската благотворителна организация THE LITTLE PRINCESS TRUST най-малките ще могат да получат повече безплатни перуки от естествен косъм. „Ние от Асоциация „Промени живота си сега!“ знаем от какво огромно значение е това за децата. Една красива естествена перука може да повлияе в някои случаи положително на тяхното лечение.

Сега заедно с общи сили можем да помогнем на повече нуждаещи се деца и млади хора“. От инициативата за предоставяне на безплатни перуки от естествен косъм могат да се възползват малки деца и младежи до 18 години. А на всеки 2 години може да подновим вашата перука с чисто нова!

„Тези перуки няма да прикрият лечението или болката ти, а ще увенчаят твоя кураж и смелост.” THE LITTLE PRINCESS TRUST

Посланици на кампанията са популярни личности в България като Яна Маринова, Ива Екимова, Цеци Красимирова и др.