Дъщерята на обичаният роден актьор Васил Василев- Зуека – Девина Василева, влиза в главната роля на новия филм на Златан Деков- „Понякога сънувам, че умирам“. Премиерата на лентата е на 12 април. Припомняме ви, ще Девина спечели редица награди за своя дебютен филм “Хлад”, с оператор Златан Деков.
Филмът разглежда влиянието на социалните мрежи върху подрастващите през очите на младо момиче. Главната героиня се изолира от света, чрез своя коварен смартфон, който поглъща цялото ѝ съществуване. Сравнявайки живота си с този на момичета, които са известни в социалните мрежи, тя се чувства все по-незначителна и нещастна. Там някъде между истинския и дигиталния свят е този на сънищата, в който тя понякога умира. Тези три реалности се преплитат в един сюреалистичен кошмар, от който тя не може да избяга. Търсенето на спасение минава през постапокалиптична България, от София до морето, а в края на пътя й е кулминационния катарзис на свободата.
За екипа:
Режисьорът Златан Деков е създал множество реклами, късометражни филми, музикални клипове, документални и други комерсиални продукции. През 2015 той основава мултимедийното студио “Хай Ноар” и от тогава работи успешно с екип от млади таланти, които са участвали в създаването на филма. Работата върху “Понякога сънувам, че умирам” започва по време на първия Ковид локдаун. Постапокалиптичните кадри са заснети в призрачните улици на София през март и април 2020. Златан е вдъхновен от строгите мерки, които затвориха населението на света заедно със смартфоните си. Подобно на това, той смята, че подрастващите живеят прекомерно в дигиталния свят, който ги “затваря” в социалните мрежи.
Оригиналната музика за филма е написана от композитора Момчил Атанасов, който има множество международни колаборации и е основател на бенда Open Source Trio. В саундтрака на филма е награждаваното парче “Phoenix” на българската рок група Casual Threesome, както и новата авторска песен “Smile” на Николай Воденичаров – Никеца. Колаборатор в създаването на филма е режисьорът Явор Павлов. Интересен аспект от снимачната стилистика на филма е, че всички екстериорни кадри са заснети ексклузивно в 20-те минути след изгрев или преди залез. Това е направилo снимачния процес доста по-труден и бавен, но придава особено красиво цветопредаване, наподобяващо сюреалистичен сън.
След премиерата е планирано национално и международно фестивално разпространение.