Евгени Минчев и седмичната модна „Гилотина“
С повече от 25 години опит като моден критик и създател на модни събития лорд Евгени Минчев поставя експертния си печат по отношение на политици, бизнесмени и светски елит всяка събота в рубриката „Гилотина“ във в. „Телеграф“.
ЧЕРНО И БЯЛО В МАЛКОДАНСКА СЕ ПРЕПЛИТАТ
Лоши са модните прогнози, отразени върху облеклото на Гергана Малкоданска. Черно-бели облаци са надвиснали над крехката и фигура и смятам, че ако беше морски фар, отдавна да са я отвяли крейбрежните бури. Слънцето е в нейните коси, както би я описала Мими Иванова, но то не пречи да е скрито в купестата облачност на къдрина и боята за коса, с нюанси на прегорели яйца на очи. На очи се набива стряскащият нюанс на двата крайни цвята, чиито удари по клавишите на класиката могат да бъдат сравнени само с Вагнер а не например със свирукащите, цветни октави на Моцарт. Колегиалната подкрепа на Даниел Петканов не оставя синоптичката сама на острова и той се явява естетически Петкан, без много опит. Плажна блузка , престояла сякаш в леген и открита от експедиция, населява горната част на тялото а надолу пътешествие към миналото правят дънки с толкова старомодна кройка, че може би са му заети от достопочитаемият Милен Цветков. Дали би било уместно да поканя да се присъедини тук и Емил Чолаков, но не искам да използвам за мото някоя от прекрасните карикатури на Доньо Донев.
МИРА ОБЯЗДВА КЛИШЕТА С ШЕВИЦИ
Една стихия, която никога няма да ни остави наМира. Винаги неумерено пищна, въздействаща, лоша, без да имам точно онази лошост, присъща на Вивиен Уестууд или Галиано. Мира Бъчварова и днес хвърля ласо срещу модното статукво, опитва да обязди клишетата, сее стрихинин в шевните машини на посредствеността. И ето я- с пазва, оформена от шевица, с блуза с дантелени окончания, Мира развява грива в овощните градини на посаденото от нея дизайнерство. Прилепналия бял клин, офицерските ботуши, пафтите, очилата, като афти върху лицето…Всичко това събира априлското въстание или най-малкото априлския пленум на въображението, където финални решения така и няма да бъдат взети. Бъчварова още не е пресушила бъчвата на въображението си и ни държи в напрежение до последната капка дързост. Ако искате оценка за облеклото и, тя няма да отиде повече от 3.5 или добър 4. Дързостта е похвална само ако е поне минимално приложима от обществото. Дори от обществото на немирните духом. Мира държи в ръка нещо тревисто, надявам се за коня, не за критиците…
ЗАРЯ ОТ ОРНАМЕНТИ ПРИ ЕЛЕНА КРИСТИАНО
Ето една елегантност, която не може да бъде премълчана. Елегантност без думи, споделена с разкоша на Дубай и практичната достолепност на партньора. Бизнесдамата Елена Кристиано посочва от дистанция своята представа за пролет, а именно блаженно мека материя, опрашена от блещукащи орнаменти, съвпадащи с климата и настроението, с шампанското, което предстои да бъде поднесено. Роклята е разделена на две части единствено с оптични средства. Малките и големи орнаменти се срещат като океан и малка река, бунтуват се внимателно , опознавайки се почти в средата на роклята, за да извършат един текстилен залп, виждан при коронясване на кралици. Би ме засегнало да изброявам очевидните примамливи аксесоари по Кристиано, но не мислите ли, че чантичката заслужава един малък сонет? Партньорът на госпожата Теодор, присъства уверено в този кадър на разкош, като опитва незабележимост в бяло, която откроява още повече основните му качества. Височина, силует, чар. Няма съмнение , че много близо до тях ги очаква яхта.
УКРАДЕН ОБЛЕЧЕНА В МОДНИ БАКТЕРИИ
Неда Украден ни връща в своеволното модно тресавище на 90-те, когато избуяваха всякакви естетически плевели, идващи от Индия, Кипър, Сенегал и прочие. Тук сред небесно синьо напрежение долавям призрачната облачност на кафявото, изливащо в погледа анималистични шарки и безспокойство. Облеченото всъщост напомня на шал, на плажно парео, издигнато в длъжност, за която не е така добре квалифицирано. Тоест- да придава женственост и да умали поне с малко, но не фрапантно възрастта на певицата. Тук, като в дъното на непочистен басейн се преплитат модни бактерии и едва доловима форма на живот, плъзнала в героични пасажи. На места синкавото въздейства като минато на силна пералня или третирано с пемза за пети. Обеците, обувките, прическата са толкова незначителни, че Неда можеше да мине и без тях. Особено без обувките, подобни на които има в гардероба на всяка фолкаджийка от времето на Сигнал плюс. Плюс това, не виждам никакъв сигнал за подобрение в това поколение изпълнители.
ДЯКОВСКА С РОКЛЯ КАТО OРИГВАНЕ
Много ми се искаше вдясно да беше Йорданка, за да опиша един истински семеен портрет. Но и тук личи майчинската загриженост на по-зрялата колежка Силвия Кацарова, върху която тежат модните последствия на поколенията,пресичали сцени, гримьорни, попадали в текстилни и дизайнерски задръствания. Прическата на Кацарова е форма на висша бойна подготовка, нещо като каска на суетата, с която военизираните жени могат да са едновременно секси и защитени от вражески куршуми. Синджир, обхождащ деколтето на певицата въвлича в ненужност цяла флотилия от платове, отплатата за които е скромна форма на изява. Сутиен, органза, въображение… Люси Дяковска е много, много елегантна, направо готова за всеки бал от миналото столетие, където тази рокля щеше да пожъне огромен успех. Навярно такива дрехи трябва да бъдат увивани в календар, за да напомнят на носещите ги епохата и модните настроения . Цветът на износено индиго е вцепеняващо не-женствен, обиден като внезапно уригване пред пълен салон с дипломати. Прическата представлява купа преяли с доматен сос спагети и ако в тях поставят две японски клечки за хранене, Люси може да кандидатства за предаването Странни храни с Ендрю Цимерн.
РАЕВА В СТИЛ „ЧЕРЕН ВЛАК СЕ КОМПОЗИРА”
Облеклото на Илиана Раева се държи се като курфюрст на 6 август 1806 . За да не влизам в истопически подробности, от този петмезен халат се очаква да вдъхне на образа аристократичност и церемониалност, чието отсъствие се набива по някои дребни елементи от интериора и изобщо. Пурпурното и златното са като част от обвивката на скъп шоколад, дори бих казал- цяла бонбониера, изпод които изпъква все още запазената, сексапилна фигурка на Раева. Бонбоните обаче май са таралежки, защото гимнастичката седи като убодена на този стар фотьойл . Оперетният избор е напълно неподходящ към ежедневната, почти кухненска прическа на госпожата, в която не виждам нито вложено старание, нито въжделение за това. Пръстите не блестят от маникюр, нито друга съпоставима с дрехата украса. Само тайнствени, самотни обеци се кандилкат и изсипват направо в яката. От ръкавите- грамофонни фунии, се сипят стари градски песни, вариращи от „О,спомняте ли си госпожо”, до „ Черен влак се композира”.
