Найден Тодоров прави диригентския си дебют на 16 години като ученик в Музикалното училище в Пловдив. От 1993 е студент на проф. Карл Йостерайхер и проф. Урош Лайовиц във Виенския университет за музика.
От сезон 2004-2005 Найден Тодоров е постоянен гост-диригент на Софийската филхармония, с която дебютира през 2001 година, а в периода 2005-2017 е директор на Държавна опера – Русе. Найден Тодоров е избран между повече от 150 кандидати за постоянен диригент на Северно-Израелския симфоничен оркестър в Хайфа. Същата година е поканен за артистичен съветник на Международния камерен фестивал в Лос Анжелис.
Осъществил е многобройни записи за различни радио и телевизионни станции в България и чужбина – участва в над 130 компактдиска, издадени по цял свят. От началото на 2017 година Найден Тодоров е директор на Софийска филхармония. Пред „Аз Буки“ маестрото сподели как ще развива този престижен институт през следващите години.
От два месеца, след конкурс, който спечели убедително, диригентът Найден Тодоров е начело на „Софийска филхармония“ Встъпването му в длъжност бе съпроводено с интрига, свързана с името на оперната прима Красимира Стоянова. Сопраното бе назначено от предишното ръководство като „Артистичен съветник“.
„Станала е някаква интрига не знам как точно. За съжаление никой в днешно време не е защитен да бъде подведен и да е в интрига без да желае. Има едно нещо, което аз твърдя откакто мина конкурсът: бих бил щастлив да продължим да работим с Красимира Стоянова. Друго твърдение не съм отправял никъде. За разлика от предишния и.д. директор, аз имам 17 годишен опит в съставянето на артистични програми и бих се чувствал по-скоро ограничен да имам съветник, който да ми казва: ще правиш това и това. В този смисъл аз имам нужда да работя с хора като г-жа Стоянова, но мен би ме направил щастлив факта тя да пее със Софийска филхармония. Защото това тя може брилянтно. За мен Красимира Стоянова е, и ще си остане велика българска певица“, затваря коментарите по темата новият директор.
Идвайки в „Софийска филхармония“ като шеф, той не е новост за институцията.
„ Моите отношение със „Софийска филхармония“ датират от 2001г. В един много голям период аз бях неин главен гост-диригент и имах огромно количество концерти годишно. Всеки един от проблемите, с изключение на тези от последната година и половина, ми е добре познат. В началото попаднах в малко странна ситуация, в каквато би попаднал всеки един друг на мое място. Затова смятам, че конкурсите в България имат един недостатък. Този сезон е приготвен от друг директор и аз попаднах в средата на сезона, като трябва да изпълнявам политика, която не е моя. Ако аз променя тази политика, това би било неморално и непрактично за „Софийска филхармония“ – за всички тези хора, които имат вече договорени отношения. Ако аз провеждам тази политика до края на сезона, тогава аз правя нещо, в което не вярвам. Затова смятам за редно да се въведе практика, която съществува в Западна Ервопа. След провеждането на конкурс за директор да има един период, в който старият директор да изпълни своя план и вече като се знае кой е новият, той да навлезе в работата и паралелно да работи за следващия сезон“.
Маестрото е имал няколко срещи с артистите от оркестъра, с хора, пред които е представил цялостната си концепция за развитие и това, което си представя, че трябва да се случи в следващите 5 години. Огромно болшинство от хората са харесали това представяне.
„Поне такава беше тяхната реакция. Признавам си, че влизането ми в „Софийска филхармония“ беше свързано с известно напрежение. Имах и съмнения – тези хора, с които съм работил толкова много и обичам толкова много, как ще започне тази съвместна наша работа. Това се оказа ненужно и нещата започнаха отначало с видима лекота –говоря за артистичния състав“.
Найден Тодоров заварва програма, която смята за интересна и амбициозна, но не и ориентирана към широката публика. Програма, която да хване хората и да каже: елате в залата.
„Когато оркестърът има публика изградена в годините, която наистина може да нарече своя публика, тогава подобни бисери, каквито има в афиша тази година биха имали съвсем различен позитивен ефект. В момента част от тези изключителни произведения се играят пред полупразни зали. Това е жалко и влияе върху ентусиазма на артистите. Аз съм с гръб към залата, но за музикантите, които свирят пред празна зала е ужасно преживяване. Така че за мен художествена гледната точка, предишното ръководство е направило една прекрасна програма, но аз като мениджър на институцията имам имам други виждания.
Според Найден Тодоров първо трябва да се изгради публика, и след това тя да бъде запознавана с новото и различното. Маестрото смята, че публиката не само у нас, а и по света е леко страхлива към непознатите неща и с лекота ги отрича.
„В България освен страхливи към непознатото сме агресивни и го отричаме. Това не касае само музиката, а и всяка друга област“.
Директорът-диригент ще запази програмите „Фортисимо в клас“ и ги намира за удачни.
„Те запълниха една дупка, която зее от 90-те години насам, когато културните институти у нас спряха своята дейност. Това, което се случи през 90-те е невероятна грешка, чиито плодове берем сега. „Фортисимо“ са попаднали в един вакум и са успели да се разгърнат. Аз няма да спра този проект като в същото време ще търся алтернативни варианти за привличане на детската публика при нас. Може би знаете че има филхармонично общество, което в последните години е изключително затворено поради редица проблеми независещи от „Софийска филхармония“ и обществото. Моята идея отново да се разгърне дейността му, като преди това ще се създаде детска секция към него“.
През годините в различни страни по света са създадени специални програми и практики за детски заглави и привличане на младата публика в концертните зали, от които маестро Тодоров смята да се възползва в работата си.
„Смятам да се възползвам от нещо, което „Фортисимо в клас“ са правили, а именно създаване на продукция за деца, която да бъде представена от интересно и популярно име, за да се хареса и да бъде любопитно. Ще дам един много интересен пример с „Петя и вълкът“ от Прокофиев. Когато се случи перестрокйата, Михаил Горбачов стана изключително популярна фигура в Западна Европа и се превърна в атракция. Тогава бе създаедена една продукция на тази симфонична приказка, издадена на всички възможни звуконосители, а четецът в нея беше именно Михаил Горбачов. Каква е била закачката? Това са такива изненадващи идеи, които шокират човек и го карат да иска да чуе „Петя и вълкът“, след като самият Горбачов разказва за него. Имам много подобни идеи, които все още не бих искал да споделям изцяло“.
В момента Найден Тодоров работи усилено по артистичната програма за сезон 2017/2018.
„Това което ще търся като път е една среда. От това какво е направено преди и това, което мисля аз да направя. Дали съм успял ще стане ясно щом е готова новата програма. Създаването на новия сезон е като реденето на пъзел. Знам кои са произведенията които искам да покажем, знам кои са изпълнителите, които искам да поканим. В момента говорим с всеки един от тях, но това е трудна задача, защото те имат график за следващите три сезона и трябва да съобразим идването им у нас с тези техни ангажименти“, разкрива маестрото.
Той ще заложи на по-пъстър сезон, в който да има концерти за истински фенове на класиката, но и за такива, които влизат епизодично в залата.
„За тях програмата ще е интересна и с по-популярна насоченост, като нямам намерение да вкарам поп фолк жанра в афиша. Ще има една линия, която ще върви към младежите, на които ще представи класиката от класическата музика и класиката от други жанрове, като пример ще ви дам концертите с хитовете на АББА, изпълнени със симфоничен оркестър“, казва Тодоров.
Има доста неща, за които трябва да се помисли освен програмата. Маестрото споделя, че от години топлоподаването в зала „България“ е прекъснато и заменено с климатична инсталация. Оказва се, че това решение никак не е добро за инструментите, които започват да се повреждат.
„Винаги при нас нещата се правят на парче и не се мисли за дълъг период от време. С ремонтите в различни театри у нас бе съсипана прекрасната акустика, която имаха преди това. Надявам се това да не се случва в бъдеще. Защото какво е хубавия концерт без великолепна акустика. Ще ви дам пример с новата концертна зала в Хамбург, която струва 789 милиона евро. Разработката на акустичните системи на трите зали (една голяма и две малки) е дело на известния японски инженер Ясухиса Тойота. С математическа точност е изградена съвършена акустична среда. Любопитно е, че у нас след зала „България“, най-добра акустика има концертната зала в гр. Добрич“, казва маестро Тодоров.
Във връзка с председателството на България на ЕС Найден Тодоров вече има срещи и контакти с министерството на културата и НДК.
„Много искам да се възползваме от това председателство и това, че България ще се превърне в център на внимание, за да покажем най-силната си страна – музиката. Тук ще отбележа, че мен не ме интересува какво ще спечели залата като ремонт или финансови постъпление, колкото достойното представяне на „Софийска филхармония под егидата на това председателство“.