– Господин Посланик, преди дни е подписана Програма за сътрудничество в културата, образованието, науката и младежта между България и Австрия. Бихте ли посочили някои от акцентите в нея?
– В центъра на Програмата е предстоящото председателство на Съвета на ЕС на България и на Австрия. Тя дава възможност за по-активен обмен на експерти в областта на културата, изкуството, разширяване на контактите между висшите училища и академиите, предоставя широк спектър на стипендиантски програми. Специално място е отделено на Българския културен институт „Дом Витгенщайн“ във Виена. Културният обмен е изключително интензивен. Винаги съм застъпвал мнението, че където българският бизнес не е широко навлязъл, а в Австрия той не е подобаващо представен, то на помощ идва българската култура. Няма как да не се гордеем със своите виртуозни музиканти, певци, художници. С огромно внимание се посреща откритата през март в Музея за история на изкуствата във Виена изложба „Първото злато. Ада Тепе – най-старата мина за злато в Европа“. Тя е и първата проява, посветена на Българското председателство. В Археологическия музей при БАН в София е открита изложбата „Златното съкровище от Над Сент Миклош“.
– Кои са приоритетите в дебата за бъдещето на Европа по време на ротационно председателство от Естония – България – Австрия?
– България за първи път поема Председателството на Съвета на Европа. Това е висока отговорност и възможност да представим страната си по най-добрия начин. Чувам, че след Председателството България ще бъде друга. Очаквам да е така.
След представянето през март на „Бялата книга“ на Юнкер, съдържаща 5 различни сценария за развитието на ЕС, дебатът за бъдещето на Европа навлиза в заключителната си фаза. По време на триото Естония – България – Австрия ще бъдат мерките за овладяване на миграционния натиск и осъществяването на ефективен контрол над външните граници на ЕС. Наред със сигурността на европейските граждани специално внимание ще бъде отделено на социалните политики, образованието, създаването на работни места. Европа трябва да се доближи до гражданите. Важна тема е изграждането на Европейския енергиен съюз, а така също и на Еврозоната, към която България е време, считам, да се присъедини. Приоритет за нас са и актуалните развития в страните от Западните Балкани и необходимостта от поддържането на европейската им перспектива.
– Виена и София традиционно поддържат добър политически диалог. Кои въпроси бихте искали да активирате по време на мандата си?
– Основна задача е да работим за задълбочаване на отношенията ни с акцент върху актуалните теми от европейския и международния дневен ред. Важно направление е развитието на икономическите отношения. Българският бизнес е в дълг на политическите отношения. В последните години се забелязва намаляване на австрийските инвестиции у нас. Ето защо мисля за организирането на бизнес конференция във Виена под мотото „Инвестирай в България“. Австрия е наш стратегически партньор и посолството работи за утвърждаване на положителния имидж на България като перспективна дестинация за туризъм, инвестиции и бизнес.
За България интерес представляват и възможностите за разширяване на сътрудничеството в научните изследвания, технологиите и иновациите. Навлизането през последните години на големи международни компании на българския пазар доведе до недостиг на висококвалифицирани кадри. В тази връзка, бих искал да благодаря на Федералната камара на Австрия за помощта, която ни оказва за въвеждаме на елементи на дуалната система за професионално обучение.
– Български културен институт „Дом Витгенщайн“ и лекторат по български език и култура в Университета на Виена, четири неделни училища в Австрия – как работи с този впечатляващ ресурс дипломатическата мисия?
– „Дом Витгенщайн“ е като разширена културна служба на посолството на Р България в Австрия. Пред тази година честваме 40-ата годишнина от основаването на институцията. Самият Дом е паметник на културата, проектиран с участието на известния австрийски философ Лудвиг Витгенщайн, и вече десетилетия е притегателен център и средище на културни събития на българската и австрийската общественост.
Към Виенския университет работи лекторат по български език и литература с гост-лектор доц. Бисерка Дакова. Студентите са около 20. Следва да се отчита, че ако специалността „Българистика“ не бъде утвърдена като основна във Виенския университет, курсът ще бъде посещаван само от отбрани почитатели на източноевропейските езици. Затова трябва да положим усилия, за да издигнем нивото на лектората. Бих искал да отбележа, че в „Дом Витгенщайн“ също се провежда курс по български език.
Българско училище във Виена съществува още от 1992 г. Днес то има над 300 ученици с пълен курс на обучение от I до XII клас. Т. нар. неделни училища има в Грац, Линц и Залцбург. Благодарение на себеотрицанието на български граждани училищата привличат все повече деца.. В навечерието на наближаващия празник 24 май бих искал чрез в. „Аз-буки“ да им благодаря за настроението, с което работят, за грижите им за нашите деца, за професионализма. Наскоро от името на Асоциацията на българските училища в чужбина е внесена петиция до Европейския парламент за признаване на официалните езици в ЕС, включително на български език, на ниво матура. Надяваме се на позитивно развитие по този въпрос.
Огромен е интересът и към заниманията по народни танци. Двата танцови състава във Виена са чести участници в програмата на „Дом Витгенщайн“, а в годишния танцов фестивал „Златен пендар“, организиран от група за народни танци „Пендари“ с художествен ръководител Галя Милева и Културно просветната организация „Кирил и Методий“, участват фолклорни състави на българи от цяла Европа. Финалът е голямото българско хоро на известния площад „Карлскирхе“ във Виена.
– През 2017 отбелязваме 90 години на движение „Паневропа“, основано във Виена със съучредител проф. Иван Шишманов. Подготвя ли се честване на знаковата годишнина?
– В навечерието на годишнината, през октомври 2016 г., посолството е съорганизатор на конференция „Българският учен Иван Шишманов и „Паневропа“. Докладът е на проф. Румяна Конева – съветник в посолството и директор на „Дом Витгенщайн“. Преди дни София стана домакин на международна конференция по този повод. Дискутираха се европейски политици от висок ранг, а от Австрия участие взе и д-р Волфганг Шюсел – федерален канцлер през 2000 – 2007 г. В Дипломатическата академия във Виена през юни ще се отбележи 10-ата годишнина от присъединяването на България и Румъния към ЕС. Ще бъдат представени позитивите от членството, както и очакванията за развитието на обединена Европа.
Надя Кантарева
Д-р Иван Сираков е дипломат от кариерата. Преди връчването на акредитивните писма като посланик на България във Виена е наш посланик в Словения и Хърватия. Заемал е и поста постоянен секретар на МВнР.
Придобива научна степен „доктор на философските науки“ в Германия. Специализирал е Международни отношения в Дипломатическа академия – Москва.