– Коректно ли е, господин Зам.-ректор, да се определи колежът в Сливен като уникална административна структура в рамките на Техническия университет – София?
– Налага се уточнение. В Сливен освен колеж има и факултет на ТУ – София. Или съгласно Закона за висше образование, има две самостоятелни основни звена, разпоредители на бюджетни кредити. А именно – колеж, оглавяван от директор, и факултет начело с декан. Аз съм заместник-ректор, отговарящ за двете звена.
Предимството на подобно административно структуриране е, че обучаваме всички видове образователно-квалификационни степени: професионален бакалавър – учи се 3 години, бакалавър – обучението е 4-годишно, магистър – 2 или 2,5 години в зависимост от специалността, и накрая научно-образователна степен доктор.
Определението уникално може да отнесем към Инженерно-педагогическия център.
– Ще обясните ли?
– Центърът е единственият подобен в страната. Инженерна педагогика се изучава само тук. Мога да го определя като обучение, заложено в ценностната система на образованието, давано във Факултета. Студентите ни учат по учебен план за инженери, който е един за всички бъдещи инженери в ТУ – София. Но паралелно с това изучават и много педагогически дисциплини. Придобиват и квалификация учител, за да могат да преподават в професионални гимназии. Получават диплома, в която са вписани и педагогика, психология, социология, методика, реторика….
– Реторика в инженерните специалности?
– Да! Всички изпити в академичното образование са писмени и това е добре. Според Закона за висше образование основна форма на оценяване на знанията са изпитите, които са писмени. За мен това е основен недостатък, пречка за младите хора да се представят като конкурентоспособни. Загубваме словото. Трябва да го има и писмения, и устния изпит не само за педагогическите специалности. Нека остане задължителна писмената форма, но да учим децата и да могат да изразяват написаното. Това не го могат засега.
– Какъв е делът на инженерите, завършили Факултета на Сливен с педагогически профил, които стават учители?
– Днес приоритетни за висшето образование са две области: инженерните и педагогическите специалности – имаме и двете. Общо студентите ни са около 900. Близо половината са с педагогически профил и по-голямата част от тях стават учители.
Силно застъпено при нас е и професионалното обучение. Обучаваме инструкторите за водачи на ПМС. Тук се подготвят членовете на комисии за технически прегледи или всички специалисти, свързани с транспорта, което според закона изисква верификация или преквалификация. От септември започваме и новата магистърска програма „Иновации и технологии в педагогиката“.
– Залагате на кадрите, на кариерното им израстване, включително академичното?
– Ние, ангажираните в системата на образованието, направихме грешки в последните години. Получи се девалвация на научното звание. Правилно сега се взимат мерки за единни критерии при хабилитациите.
Проблем създава и трансформирането според Закона за развитие на академичния състав на научните звания „доцент“ и „професор“ в длъжности. Същевременно това са абсолютно различни категории според Закона за счетоводството. Обяснявам: научното звание, за да се постигне от човека, достатъчно е той да има качества, да е подготвен. При длъжността освен качества трябва да има и щат. Да, деканът предлага щат, но ако квотите са надхвърлени, не се обявява конкурс, независимо че човекът го заслужава. Например сега във Факултета в Сливен чакат 7 кандидати за доцент. И това на фона на реалността, че твърде малко са младите хора, които искат да учат, да правят докторантура в атрактивни, но трудни дисциплини.
– Но Вашият факултет е с голям брой докторанти в рамките на ТУ – София, повече от 50. Същевременно професорите ви са достатъчно много и на по-млада възраст.
– Причината за високия брой докторанти е в популярността на Факултета. Не е без значение и фактът, че в целия югоизточен регион няма подобно инженерно училище. Преподавателите са на разположение на студентите и докторантите, което се оценява от младите колеги.
Що се отнася до хабилитираните преподаватели, професорите са близо 13% от академичния екип, а и процентът на младите учени не е малък.
– Проф. Карапетков, по Ваша методика, утвърдена от Върховния административен съд, се изследват тежките ПТП у нас.
– С решение на Академичния съвет развихме Център за разследване на пътни произшествия и за обучение на съответните експерти. Той е единствен по рода си в страната. Всички тежки катастрофи минават през специализиран екип, който работи по методика, разработена от научен колектив на Факултета и Колежа. Самият аз съм съдебен автотехнически експерт.
Но по-важно е друго. България трябва да има независим център за технически анализ на участвалите в ПТП автомобили. Да е държавна структура, която анализира, „пресмята“, идентифицира механизма на катастрофата и подава информацията на разследващите органи. В цял свят има подобни институции, у нас – не. Боря се 25 г. за това и сигурен съм, ще стане. Мечтая да създадем на територията на Факултета и Колежа в Сливен държавен институт за разследване на ПТП, който ще се самофинансира. Науката, отговорността и независимата експертиза са тук. Разполагаме с подходящ кампус – над 60 дка, с халета, лаборатории, които също могат да се използват за нуждите на института.
Интервюто взе Надя Кантарева
CV
Проф. д.т.н. Станимир Карапетков е възпитаник на Математическата гимназия в Сливен, следва във ВМЕИ – София (днес Технически университет) и в Ленинградския политехнически институт „М. И. Калинин“. Има издадени над 150 научни труда в страната и чужбина. Бил е гост-преподавател в Universite catholique de Louvain, Белгия, чел е лекции и в Universite de Corse – Pascal Paoli, Франция. Ръководи редица научноизследователски проекти. Председател на Съюза на независимите автотехнически експерти в България.