Д-р Веселин Герев е специалист по психиатрия, лекува състояния на тревога, безпокойство, напрежение, панически кризи, депресия и безсъние.
Завършил е медицина във ВМИ – Пловдив, през 1991 г. Защитава специалност по психиатрия през 1997 г. Консултант е на ВМА 1999-2001 г. От 2002 г. е психиатър на свободна практика. Ето какво казва той пред „България днес“
– Д-р Герев, през последните дни отново ставаме свидетели на изключително тежка детска агресия – ученици пребиха връстник в Русе, други младежи убиха възрастен мъж за удоволствие. Какво се случва с децата на България?
– Детската агресия ще има все по-високи нива. Тя се отглежда и възпитава още в семейната среда. От една страна – от взаимоотношенията между родителите, които в много случаи са обект на домашно насилие. Няма никакво значение дали е мъжът или жената. Децата обикновено възприемат това като модел на поведение, който е в нормата. От друга страна, институциите също имат вина за детската агресия. Основно детските градини и училищата, където всеки сам вижда какви кадри има. Госпожите се разпореждат с децата като с роби и ги ругаят. Има и много случаи на учители, които правят същото. Психиката на децата, особено при подрастващите, има т.нар. стратегии на копиране.
– Разяснете тези стратегии.
– Те директно отразяват начина на поведение и го възпроизвеждат. Така в съзнанието на детето се генерира готов насилник. То вижда, че това е начинът за справянето с проблемите и съответно на по-късен етап започва да го прилага.
– Кои са другите фактори, които провокират децата да се държат агресивно?
– Съществена роля имат компютърните игри, които са изпълнени с агресия. Всекидневието също е изпълнено с агресия. Влияние имат и правораздавателните органи, които не раздават правосъдие. Тоест каквото и да направиш, вероятността да останеш ненаказан е много голяма. Това прави агресорите и терористите още по-нагли и арогантни в техните изпълнения и изцепки. Не на последно място влияние оказват и видеоклиповете. Дали са фолк или рап, те са изпълнени с агресия. Децата ги гледат и това оформя техния модел на поведение. Отворете един клип и ще видите как има фолкпевица с гангстер, който носи пищови и раздава юмруци. Той е човекът, който я води на скъпи места и я кара в скъпи коли. По същия начин е и в рап клиповете – той е наркодилърът, той е асоциалният, той кара скъпата кола, има ланци и мацките танцуват около него. Това е подсъзнателната идентификация, която формира психиката на децата. Имаме тотална промяна на ценностите, приоритетите и авторитетите. И агресия, която отглеждаме последните 20 години.
– Преди 20 години децата също създаваха проблеми.
– По т.нар. Бай-Тошово време имаше Детска педагогическа стая. Никой не смееше нищо да каже в училище. За едно счупено стъкло веднага викаха родителите, те опъваха ушите на децата, плащаха щетите и се приключваше с изцепките. В момента, преди да бъдат повикани родителите на детето, което няма пристойно поведение или упражнява агресия върху съучениците си, се викат медии и започва една огромна защита за това колко е добро детето. Давам и пример от последните дни – двама младежи наели апартамент от човек и го обрали, защото имали да връщат заем. И се опитват да ни убедят колко добри момчета са и колко лош е лихварят, който им е дал 5000 лева заем. А тяхната кражба е благородна, за да върнат парите. Тотално се принизява извършеното от тях престъпление. В онези време имаше ред и закон. Една жена можеше да се прибере сама в 3 часа през нощта пеша по улиците и нямаше кой да я пипне с пръст. Но гъмжеше от Народната милиция. А сега ако нещо се случи с теб, полицейската кола дава газ и изчезва. Оттам тръгват проблемите. Какво се случва с непълнолетни убийци? Изпращат ги в Бойчиновци, където в интернат си изкарват училището. При настъпване на пълнолетие го осъждат условно, защото това му е първо провинение. Законът е направен така, че защитава убиеца, крадеца и мошеника, а жертвата за втори път става жертва. И отиваме към времената на саморазправа, което още повече засилва агресивните нагласи в обществото. Преди години имаше смъртно наказание и никой не можеше да го отърве. Дори и непълнолетните. Демокрацията не е строят, в който ние можем да живеем. Не сме готови за нея.
– В годините на пубертета ли най-силно се проявява агресията?
– Да. Самият пубертет е много интересен период за развитието на психиката на подрастващите. Настъпва подмяна на авторитетите – родителите и учителите вече не са авторитетите, които могат да влияят върху формирането на характера и съзнанието. Новите авторитети са асоциалните хора, лидерите и готините. Все повече децата употребяват думата „готини“. Какво означа „готини“? Това са най-важните хора на деня. А това са хора, които са с лъскава опаковка, лишена от съдържание. Учението и знанията вече не са приоритет. Аз работя с подрастващи, които се занимават с разпространение на наркотици (амфетамини и марихуана). Когато го питам какво ще работи, той ми казва: „Наркодилър. Не си ли гледал музикалните клипове?“. Аз му отвръщам, че ще прекара живота си по затворите. А той ми отговаря: „Поне ще имам пари. А ти като имаш образование и си учил, какво от това?“. Хлапето на 14 години си го казва директно в очите. Много се засилва агресията и от кризата на сексуалността. Отвсякъде секс, насилие и извращения и това прави хората много по-агресивни и арогантни.
– Какво да направят родителите, учителите и възрастните за изкореняване на наглото и лошо поведение на подрастващите?
– Трябва тотално да се промени начинът на възпитание вкъщи. Какво се говори на детето – „трябва да си първи“, „трябва да ги смачкаш“ и „бий, за да те уважават“. И те започват да мачкат и бият наред. Възпитанието в стил агресия трябва да бъде премахнато като модел на поведение в домашни условия. Ние сме максималисти и винаги искаме да сме първи на всяка цена, без да си даваме сметка за това какви способности и възможности имаме. Първо трябва да се наблегне на това, че основен приоритет на подрастващите е да трупат знания и да имат авторитети родители и учители, а не асоциални типове. И да проявяваме абсолютна нетърпимост към агресията в обществото. Да не си затваряме очите и да казваме, че го няма. Само така би могло нещо да се промени. Агресорите, които остават безнаказани, само се мотивират да продължат с изцепките. Ще ни трябват поне още 10-15 години, за да изкореним агресията. Тоест ще имаме на терен поне едно поколение агресори. Това са много бавни психологични процеси. За съжаление, в България работим постфактум – маркираме последствията, а не първопричините.