Бодибилдърът Антон Антонов – отвъд тривиалния етикет за суров мъжага с мускули
Корав, но не коравосърдечен. Тази истина се крие зад суровата и респектираща осанка на 31-годишния бодибилдър Антон Антонов.
Младокът, който само преди дни гръмна шампанското на своя рожден ден, засилва смисъл на древната приказка „Не съди човека по външния вид, важно е сърцето”, а аз бих добавил и душата. Антон е от онези мъже, по които нежния пол буквално припада. Фешън здравеняк, отговарящ на критериите на всяка първа гърла.
Ще кажете банално, тривиално, шаблонно. Не бързайте да съдите книгата по корицата й. Антон не е от масата простонародни елементи, открояващи се с тъпи погледи и бойни стойки, обитаващи софийските чалготеки и селските бардаци, пробутвани като дискотеки. Не е от самонадеяните комплексари, играещи го развилнели се бабаити. Антон, наподобяващ планина от мускули, респектира още от пръв поглед, а големите размери и релефа оправдава на това, че е бил слабо момче в тийн годините си.
„Исках да стана голям. Имах известни терзания, защото бях слабо момче. Е, станах голям”, смее се той. Детските години на мускулягата преминават в родния му град – Монтана. Имал е нормално детство, като това, което изплува в съзнанието му днес е, че е вярвал повече в хората.Чисто по детски.
12 години вече живее в София, където работи като охранител. Пазил е гърба на много влиятелни персони, а също така е отговарял за сигурността на престижни клубове и заведения.
„Трябва да си отговорен в тази работа. Физиката е важна, но главна роля играе мозъкът – как да реагираш в дадена ситуация, бърз ум и обмислени действия”, категоричен е Антон. Като всяка професия, така и професията на охранителя носи своите негативи и рискове. „Имам белег на челото”, прави равносметка на професионалния си живот.
Антон има свое обяснение за професията, която през последните години често е подценявана и компрометирана. „Подценявана е, защото напливът от охранители е голям. Кой подготвен, кой не, всеки иска да се прави на лош, да чупи стойки по дискотеките и да прави муцунки тип „аз съм много лош”, неосъзнавайки отговорността и силата на професията”, обяснява той. Където и да се появи мигом приковава погледите върху себе си, причината – мощното му тяло, аранжирано с множество цветни щампи, барабар с черепа, нашарен с впечатляващи татуси.
„Полагам усилия и плащам цената за постигнатото. Както знаете, всичко си има цена. Затова не завиждайте на никого, не знаете кой колко е платил и продължава да плаща. Да, днес е модерно да си натрениран и нарисуван, задължителни са брадата и голата глава, ама дали ти стои или не, няма значение, важното е “copy paste”, да си като другите”, размишлява здравенякът.
„Ако сега трябва да се татуирам за първи път, щях да се откажа. Вече е по-интересно да видиш човек с чиста кожа, имайки предвид туша. Не съм броил колко татуировки имам по себе си, но от 2009 г. насам всяка година се рисувам. Някои от картинките имат конкретна символика, като една от интересните, поне за мен, е тази на дясната ми ръка, на която са изобразени гробище и смъртта, за да ми напомнят какво ме чака”, проявява черния си хумор младокът.
Тъжно е да бъдеш различен сред еднаквите, казват хората. Антон споделя тези приказки и признава, че обича да е различен, търсейки собственото си аз. „Мразя еднотипните хора. Както вече казах, всеки плаща цена, моята още не съм я калкулирал”, смее се ексцентрикът, който не се притеснява да се подвизава с различни визии. През годините е разчупвал строгата си визия, често демонстрирайки авангарден стайлинг и атрактивни прически, като последните афро плитки, с които обви главата си. И хич не му пука от хорските думи и мнения. „
Как отговарям на хорските приказки ли?! Стандартно – със среден пръст. Не ме вълнува какво говорят хората. Докато някой не дойде да ми каже мнението си в очите ми, не важи. Това са думи на вятъра”, смята мъжагата. И все пак да си различен е нож с две остриета – или печелиш или губиш. Или ще ти се радват или ще ти се присмиват. На всеки са се случвали и двете крайности. Всеки си носи кръста”, разсъждава той. Силовакът от Монтана има непримирим бунтарски дух и често сам слага спирачки на прямотата си в общуването. „Цял живот съм бунтар и гледам винаги да бъда наопаки на общоприетите разбирания. Понякога това ми създава проблеми и в личния, и в професионалния живот. Рядко се среща вече някой да е искрен и директен, защото просто живеем в такъв свят, и това не е на почит, аз се опитвам да съм максимално директен, но все пак премълчавам доста от нещата, който мисля, в противен случай – никой няма да говори с мен”, през смях отговаря той.
И въпреки че е неукротим и вироглав, признава, че има много истински приятели, които го правят щастлив. „Аз ценя директните хора, комуникацията е много по опростена и лесна, не се налага да гадаеш кой какво е искал да каже”, смята Антон. Дали именно директността и откровеността в човешките взаимоотношения могат много бързо да ни превърнат в тотални аутсайдери в обществото, 31-годишният мъж учудено пита: Какво лошо има да си аутсайдер?! И отговори, може би, не чака…
Учудващото в живота на мекия грубянин е, че сърцето му е свободно, въпреки напористите фенки и предложения, които получава ежедневно. „Сърцето ми не е заето или поне не го чувствам такова. Защо ли? Изморих се от всичко. Сега е по-лесно и по-розово всичко. Жените са меркантилни, евтини, визирам държанието им, за тях важи мотото “всичко за пари и слава”, коментира нежния пол той. „Не търся нищо конкретно вече, да кажем, че буквално вече не търся. Ако има нещо да се случва, то ще се случи в правилния момент с правилния човек”, вярва Антон.
И говори за голямата си любов – пистовите мотори. „Обичам мотори от малък. На тях се чувствам свободен. Не мисля за пари, проблеми, любов. Който не е карал, няма да ме разбере”. Няма определено нещо, за което мечтае, защото смята, че мечтите са променлива константа. „Искам единствено да съм здрав, близките ми също”, завършва той.
