Десислава Христова за четвъртата си книга: Всеки избира как да живее!

Авторката твърди, че за да живеем щастливо, трябва да живеем със сърцето си, не с разума.

-Усещане за какво искате да има читателят, когато чете книгата ви?

– Усещане за себе си.

– Какво точно искате да кажете?

– Хората постоянно носят маски. Къде за да градят имидж, къде за да се предпазят, къде за да бъдат възприети по начин, по който те самите искат да изглеждат… От непрестанното носене на маски, много хора са изгубили себе си. Не знаят кои са всъщност. Някои от тях не осъзнават, че са се загубили, други пък се търсят, но не знаят как да се намерят.

Ако човек се разрови навътре в себе си, без страх какво ще открие, и изкара от там напомпаното си его, манията за контрол, нараняванията, страховете и комплексите си, ще се увери, че нищо няма да загуби. Защото няма по-страшно нещо от това да загубиш себе си.

– В анотацията казвате, че тази книга не е за всеки. Тя е за тези, които са готови да „чуят“ написаното.

– Всеки ще прочете диалозите, но не всеки ще ги „чуе“ и разбере.

– Стилът ви на писане е разговорен. Той е най-разбираемият стил и е лесно възприемчив. Може би всеки ще разбере написаното?

– Въпреки разговорния стил, не всеки ще разбере посланията и не всеки ще признае пред себе си, че се е припознал някъде.

-Какво послание отправяте чрез „Усещане“?

– В „Усещане“ има много послания, но посланието, което аз отправям е: Да бъдем честни със себе си.

– В книгата засягате темата за това как е по-правилно да живеем… Според вас как – според разума или според сърцето?

– Няма правилно. Всеки сам избира как да живее живота си. За едни животът е мисъл, за други – усещане.

– През март 2020-та издадохте „С чуждите мъже“, а през март 2021-ва „Усещане“. По една книга на година… За колко време написахте новата си книга?

– За два месеца. Нямах план за книга, просто всеки ден ми „идваха“ нови разкази. Понякога по два-три на денонощие. И така станаха книга.

– Тази книга е съвсем различна от предната ви.

–  И „Усещане“ и „С чуждите мъже“ са написани в 1-во лице ед.ч. Казвала съм, че така ми е по-лесно да пиша и 1-вото лице не означава, че всички истории са лични. Стилът, в който е написана „Усещане“ е същият като в предната книга – разговорен. Езикът – жаргон. Тук отново разказвам истории, които животът е написал. Отново няма нищо измислено, нищо доукрасено. Но да, „Усещане“ е много различна от „С чуждите мъже“. Посланията са различни.

– Корицата отново е черно и бяло. Търсен ефект ли е? С цел да ви стане като запазена марка?

– Не. Черното в корицата на „С чуждите мъже“ е символ на това, че любовницата е жената в сянка. Бялата корица избрахме, за да покажем, че не винаги „другата“ е толкова черна, колкото я изкарват. Всеки има и черно, и бяло в себе си.
Черно-бялата корица на „Усещане“ дойде от обединените идеи – моята и на дизайнерката. Когато ѝ съобщих, че трябва да измислим корица за новата ми книга, в един глас казахме: аз – бяло, тя – черно. Дизайнерката уточни: усещането е най-силно в тъмното. Аз опонирах: усещането е в светлото. И така решихме: черното да е задна корица, а бялото – отпред. От мрака към светлината. Както казва една приятелка – астроложка: истината е във светлината.

– Да очакваме ли нова книга през 2022 г.?

– Нито една от книгите ми не е била планувана. И сега нямам план за нова книга. Ако „дойде“, дойде.

Откъси от книгите може да прочетете на www.nekazvai.com, както и на страницата във фейсбук – Разкажи ми.