Дъщерята на Марлене Дитрих: Майка ми бе покварено, безчувствено плешиво чудовище!

“Не беше майка. До себе си имах царица, началник, звезда, но не и майка. Но Дитрих беше изключително интелигентна и винаги съм изпитвала уважение към таланта на тази жена.”

На 92 години единствената дъщеря на Марлене Дитрих не е загърбила ненавистта и огорчението, които цял живот храни към прочутата германска актриса и певица. Също толкова жилаво е и постоянството, с което Мария Рива осребрява тази ненавист. От години тя
припечелва добре, като разкрива срамни и шокиращи подробности от живота на легендата, хули характера ѝ, отрича образа ѝ на човек, продава вещите ѝ.

През 1992 година Рива издава мемоари за майка си, които “Ню Йорк таймс” нарича “клюкарски, детайлно интимни, излагащи всичко на показ”. През 2005 г. тя публикува “Нощни размисли” – стихове и бележки на Дитрих за и до любовниците ѝ, които актрисата пише на старини в алкохолно опиянение. Днес, 25 години след смъртта на звездата, Мария преиздава мемоарите, с които по собствените ѝ признания си е купила къща “в топлия Палм Спрингс”.
Според дъщеря ѝ Дитрих решително потиска у себе си всяко чувство на човечност и доброта. Никога не е спонтанно сърдечна, не се усмихва.  Ледените погледи са неин специалитет.

“Майка ми бе като кралска особа. Когато говореше, хората слушаха, когато минаваше – зяпваха. Никога не е стояла на опашка, дори и на паспортния контрол. Гледаше с презрително изумление тълпите по летища и хотели, намираше ги за противни”, разказва Рива.

Тя описва Марлене като страшна егоистка, която “рядко разговаряше с някого, защото това би изисквало да прояви известен интерес към чуждото мнение”. Хвърляла е цялата си енергия, за да поддържа митичния образ на екранна богиня.

Невероятно дисциплинирана, зодия Козирог, германката не щади себе си, за да блесне в света на киното, да усвои трудния английски и американски акцент. Компенсира напрежението, пушейки като комин. От диети хваща булимия.

В това отношение дъщерята ѝ отдава заслуженото – оценява нейната издръжливост, уникалната ѝ артистичност и талант: “Тя имаше бляскаво излъчване, невероятно тяло, хипнотичен поглед изпод прочутите натежали клепачи във филми като “Синият ангел”, “Шанхай експрес”, “Дяволът е жена”.

Дитрих е майстор във фабрикуването на пищност – “перли, пайети, пера от чапла, копринени чорапи, бял шифон, хермелин до глезените”. „Косата ѝ бе тънка, с годините оредяваше от бои и сешоари, скалпът прозираше, прикрепяше допълнителни кичури за обем”, разказва Мария.
Който я е чул да пее, не е забравил дълбокия тевтонски глас на Марлене Дитрих – “толкова тъжен, пълен с копнеж”. “Във филмите и на концертите тя излъчваше еротичен замечтан унес. Нахлупила цилиндър, с бяла папийонка и фрак, Дитрих постигаше ефекта на хибридна сексуалност
много преди това да стане приемливо за обществото”, пише Рива.

До днес тя е идеал на изпълнителките в мъжки дрехи и на травеститите, когато в “Синият ангел” пее “Отново съм влюбена – какво да се прави” с германски акцент, провлачвайки еротично думите.

Дитрих е родена в Берлин през 1901 г. в семейството на пруския офицер Луис Ото Дитрих, убит през Първата световна война. Майка ѝ Жозефин, казва Рива, “бе красива, но студена, упорита жена, диктатор”. Марлене ѝ прилича по нрав, но е по-артистична. Завършва театрално училище с амбицията да стане прочута актриса. Но вместо по класическите сцени
размахва дългите си  крака по кабарета. Оттогава е влюбена в пищните костюми, контрастиращи с кризата и оскъдицата във Ваймарската република. Начинаещата актриса охотно приема роли на статистка в шоубизнеса, който според майка ѝ е “пълен с безделници и чалгаджии”.

През 1923 г. 22-годишната Марлене се омъжва за асистент-режисьора Рудолф Зибер и ражда единственото си дете Мария. В началото е влюбена, но съпругът скоро минава на заден план. “Руди ѝ прощаваше многобройните афери, събираше писмата, които тя пишеше и получаваше от любовници”, спомня си дъщерята.

Макар че никога не се развежда, по време на звездната си кариера в Холивуд Марлене праща Рудолф “на заточение” в една ферма в долината Сан Фернандо, Калифорния. Заради култа към нея се пази в строга тайна, че двамата имат дете. Мъжът ѝ се залюбва с приятелка на Мария от детството – рускинята Тамара. Марлене дирижира връзката. Момичето е постоянно тормозено. Няколко пъти забременява, но я притискат да абортира, за да не се накърни пред обществото образът на великата актриса. Опитва да се самоубие, а звездата я хока като слабохарактерна.

В берлинското киностудио Дитрих среща австрийско-американския режисьор от еврейски произход Йозеф фон Щернберг, който по-късно я води в Холивуд.

Той става неин ментор и двамата снимат няколко филма, първият от които – “Синият ангел”, става легенда и я прави звезда.

“Щернберг намери жената, която търсеше. Мъчеше я ужасно, за да избие германския ѝ акцент.
Връзката им беше садо-мазо”,  пише Рива. Още в Германия фон Щернберг се чувства в жилището на Марлене като у дома, а на Руди е отредена ролята едва ли не на иконом. На Марлене Дитрих – сексуално извратената нимфоманка, е отредено специално внимание в книгата на дъщеря ѝ. Без да броим случайните връзки, списъкът на известните ѝ любовници е дълъг – Морис Шевалие, Жан Габен, Франк Синатра, Юл Бринър, Майкъл Уайлдинг, Ерих-Мария Ремарк, Ърнест Хемингуей, принцът на Уелс. “По-добра съм от Уолис Симпсън”, хвали се актрисата.

Тя пази за спомен финото си бельо, което президентът Джон Кенеди разкъсал от страст, докато любел в Белия дом 20 години по-възрастната “фатална жена”.

Кумир на американската армия през Втората световна война, Дитрих обикаля фронта, за да вдига духа на войниците и да ги забавлява – включително и във физически смисъл. Спи с тях и хваща срамни въшки…

Безразборен секс и съвършена поквара – това е Марлене Дитрих зад кулисите, твърди дъщеря ѝ. “Нейното най-ценно притежание бе комплект за саморъчен аборт с ледена вода и оцет, който ползваше след полов акт”, казва Мария Рива. На Марлене приписват и лесбийски наклонности – връзки с Грета Гарбо и Едит Пиаф.

След успеха на “Синият ангел” през 1930 г. студио “Парамаунт” вика Дитрих в Калифорния. Там пристига и малката Мария и е запленена от луксозния презокеански кораб, хотелските лобита в мрамор и позлата, сребърните прибори, покривките от френска дантела. Дитрих не се впечатлява: “Тя приемаше разкоша като естествен спътник на славата”.

Въпреки че презира Адолф Хитлер и през 1939 г. става американска гражданка, Марлене бе нацистка по душа, твърди дъщеря ѝ. Хемингуей я наричал Швабката. “Бе ужасна расистка и не обичаше черното, освен в тоалетите си. В болницата в САЩ отказваше услугите на чернокожи сестри. Бе и антисемит. Казваше: “Напуснах страната си заради тях и какво получих? Магазините са затворени на празника им Йом Кипур”.

Като майка Дитрих е кошмар, чудовище – безчувствена и студена. Рива твърди, че ѝ забранявала да има приятелки, камо ли куче. Фокусирала се върху дъщеря си и я искала само за себе си. “Майка ми е била изнасилена от детегледачката си и има подозрения, че баба ми е знаела за това. Била е такава егоистка, че се е надявала дъщеря ѝ да стане лесбийка, за да
няма деца  и да остане с нея до края на живота”, казва внукът Дейвид. След този инцидент като млада Мария страда от депресия, алкохолизъм и ниско самочувствие, отчаяна е.

Когато на преклонна възраст, грохнала и съсипана от цигарите, Марлене Дитрих се затваря с години в апартамент в Париж, дъщеря ѝ е отмъстена. “Никой не трябваше да вижда в какво се е превърнала легендата: плешива, с почернели и изпочупени зъби, спаружени увиснали бедра, осакатена от многобройни падания, склерозирала. Бе постоянно пияна и омаяна от хапчета”, разбулва Рива това, което е трябвало да остане скрито от хорските очи. Марлене Дитрих умира самотна на 6 май 1992 г. на 90 години под безразличния поглед на единственото си дете, което я ненавижда.