Комичната илюзия с новите лица на Варненския театър
На 31 юли в Театър Римски терми – Варна 2017 в премиерата на „Комичната илюзия“ от Пиер Корней, режисьор Васил Дуев, ще дебютират Ивайло Иванов – Адраст, Сабина Коен – Лиз и Ненчо Костов – Клендор.
Васил Дуев избра да се срещне в следващия си театрален проект с Варненския драматичен театър, защото „има много артистичен дух, с много силна и талантлива трупа, която веднага притегля към спектакли, артикулиращи любовта към театъра“. В „Комичната илюзия“ режисьорът се фокусира върху идеята за театъра като спасение. В авантюристичен ключ персонажите преминават през какви ли не перипетии, докато накрая се озовават в театъра. Там всичките им проблеми, дори престъпления изглеждат разрешени и по някакъв начин извинени. В театъра има като че ли амнистия за всякакви грехове…
Превод Пенчо Симов, сценография и костюми Даниела Николчова, музика Стефан Здравески, хореография и сценичен бой Филип Миланов и Валери Миленков.
В главните роли ще видим Цветина Петрова (Изабел) и Ненчо Костов (Клендор), който дебютира на сцената на Варненския театър, заедно с Ивайло Иванов (Адраст) и Сабина Коен (Лиз). Участват още Стоян Радев (Жеронт), Гергана Арнаудова (Алкандра), Пламен Димитров (Придаман)
Ненчо Костов – Клендор
Определено ме вълнува възможността да се завърна и да работя в родния си град. Вълнуващо е да си част от един приветлив, всеотдаен и развиващ се организъм, какъвто е варненската трупа.
Васил Дуев и като актьор, и като режисьор е изключително страстен и вдъхновен и с особен, интригуващ поглед към театъра. Дава много свобода на актьорите в един много целенасочен процес.
Радостен съм и от макар и косвената си среща с Пиер Корней. Общуването в стих винаги е предизвикателство. На пръв поглед сякаш то ни носи единствено усещане за нещо красиво, но отминало. Необикновеното богатство и образност на езика обаче спомагат думите да се овеществят, случващото се да е реално и въздействащо тук и сега. Илюзията е изтъкана много изящно нишка по нишка, събираща в себе си крайно различни персонажи, които имат една безкрайно обща черта, присъща на всички нас – лесно могат да бъдат дълбоко наранени. Подръпването на струна от фино ностроените им души неизменно предизвиква силни трептения и обрати.
Клендор е доста различен от мен, което прави работата ми над образа трудно, но и интересно. Той е човек на крайностите, избрал постоянно да сменя лицата си, за да оцелее. Същество, което бурята живот безмилостно подхвърля насам-натам, същество на прага на съдбовно случване.
Партньорството с Цвети е удоволствие и забавление. В повечето моменти, в които се срещаме в пиесата, сме на четири очи и усещам, че в огромна степен играта ми, ролята ми зависят от нея. Театърът преди всичко е партньорство.
ИВАЙЛО ИВАНОВ – Адраст
Свързан съм още от самото начало с Варненския театър. Валентин Митев ме подготви за НАТФИЗ и веднага след завършването се явих на първия кастинг. Тогава не успях, но на втория кастинг се справих и съм радостен, че вече съм част от трупата.
В „Комичната илюзия“ за пръв път се сблъсквам с автор като Пиер Корней.
Особен жанр, различна стилистика. Любопитен е целият този свят и този живот, който живеят героите. Има една крайност на живеене, която е закодирана дори в името на моя герой – Адраст означава „човек, от когото не можеш да избягаш“.
И наистина – безумно влюбен в Изабел, той прави всичко възможно, за да я получи, думите и действията му не допускат друга възможност.
Да преследваш нещо или някого на всяка цена като Адраст, е губещ подход, както накрая се оказва и в пиесата. Аз не съм от този тип хора, но тъкмо заради това образът на Адраст ми е двойно по-интересен.
САБИНА КОЕН – Лиз
Вълнувам се, защото за пръв път работя с Васил Дуев и с Варненския театър. Васил Дуев е много интересен режисьор, привлича ме широкият замах, с който той увлича всички след себе си. Още в първия миг, когато се запознах с героинята си Лиз, реших, че макар и да не съм играла такъв тип роля, тя ми допада. Лиз е емоционална, вихрена, способна на силна любов, готова на всичко. Да се хвърлиш като нея, да бъдеш лош, да стигнеш до дъното, е страхотно предизвикателство.
„Желание за мъст, при мене се върни, / не бива нито миг / да гледам настрани!“
Харесва ми да играя в рими, в словото на Корней има много красота. Точно, достатъчно, то няма нужда сякаш от нищо повече. Римите дисциплинират актьора, в тяхното ограничено време трябва да изпълниш актьорската си задача. Разбира се трябва време да прехвърлиш бариерата. В началото думите ти се струват чужди, имаш чувството, че рецитираш стихотворение на сцената, но след това, когато словото стане част от теб, вече се чувстваш свободен иможеш да правиш с него, каквото си пожелаеш.
