Николай Априлов: Има много неща, които не се знаят за Емил Димитров, затова направих спектакъл за него
На 31 март се навършват 13 години от смъртта на гениалния български певец и композитор Емил Димитров. По този повод на 26 март от 19 часа на сцената на Музикалния театър „Стефан Македонски“ ще се играе спектакълът „Емил- изповед пред Олтара на живота”. Създателят на спектакъла „Емил – една изповед на певеца пред олтара на живота“ е режисьорът Николай Априлов.
Априлов е една от многото публични личности, които се вълнуват от съдбата на Емил, възхищават се на творчеството и постиженията му и държат споменът за него да остане във времето. Ето защо Априлов се е нагърбил с тежката задача да разкаже в спектакъл живота на естрадната ни легенда, позовавайки се на достоверни факти от кариерата и лични преживявания на певеца.
„Аз и Емил Димитров не бяхме близки приятели, но се познавахме. Пели сме навремето негови песни в любимото на мнозина предаване „Като лъвовете”. След всяко изпълнение на негова песен, Емил се обаждаше на Катя Кисимова – жената, която се занимаваше с подбора на песните и децата, за да благодари. Казвал е: „Здравейте, Катя, обажда се Емил Димитров! Благодаря ви, че изпълнявате моя песен!”. Два пъти бе наш гост в предаването“, споделя режисьорът.
В спектакъла, който Николай Априлов предлага, коректно разказва етапни моменти от детството, възхода и кариерата, трудните години и още много любопитни факти и събития от живота на Звездата. Разказът е занимателен, атрактивен, предизвикателен, но и разгърнат на философска основа. Събужда доста изводи за смисъла на живота, за избора на място под слънцето, за сложните връзки, зависимости и взаимодействия на артиста.
„Либретото на този различен спектакъл направи моят брат Влади Априлов. Той прелисти стотици интервюта, спомени, бележки, публикации за земните години на Емил. Позова се на спомените на неговият баща Факира Мити в съществуващият ръкопис от над 200 страници, достоен за филмов разказ. Тези материали ни бяха предоставени от сина на Емил Димитров, Емил – младши, който намира сътвореното от нас за изключително успешно, създаващо достоен образ на именитият му баща пред днешните зрители. Либретото ни запознава не само с очевидните, безспорните, а и със скритите, необясняваните измерения на отразяваната фактология и всичко това, заради една изплакана от Артиста реплика преди смъртта му: – „ Когато умра за мен ще се пръснат толкова много слухове, че най-накрая никой няма да разбере какъв съм бил в действителност? Тази мисъл не ми дава покой…” Ето затова аз разказвам за Емил!“, споделя Николай Априлов.
Съществено място в представлението имат най-големите хитове на Емил Димитров. Съвсем естествено е огнено темпераментните и неудържимо жизнени Страцимир Павлов – пиано и Орлин Цветанов – цигулка да се пристрастят към музиката на Емил. Тази мощна музикална сила, омагьосва публиката , запазва цялата прелест на познатите песни, но едновременно с това внася промени в тяхната постройка и особено в тяхната ритмика.
Певците Пейо Филипов, Велин Михайлов, Денислав Новев и Олга Михайлова – Динова проникват с изпълненията си в явните, но и в невидимите пластове на човешката душевност.
Режисьорът Николай Априлов не пропуска да сподели с тъга, че основната публика са хора на средна възраст и отгоре. Хора, които са гледали Емил на живо, било то на телевизионния екран или на неговите концерти.
„Интересът на младите е незначителен, което искрено ме тревожи, защото повече от сигурно е, че песните на техните „идоли” ще продължат да съществуват, най-много до следващото лято. Всяка песен на Емил Димитров е послание. Има три песни, посветени на майката. Има песни за раздялата. Има песни за любовта, за Родината. „Ако си дал” е истински социален хит, а „Моя страна, моя България”, която комисиите не пускат до ефира тогава, днес е неофициалният химн на българите в чужбина“ Заслужава си да научиш нещо повече за този композитор и певец, нали?“, отсича Априлов.
